Христос воскресе!
Честит Великден!
Вярваме ли?! - част четвърта
Вече мога да кажа, че да има публикация точно на този празник е традиция
Не знам дали да започна с въпроса-заглавие или с пожелание, но пък мога да ви споделя, че тази година лековерните пожелания и картинките значително намаляха в моята 'социална поща'. Все по-малко са и фанфарите в социалните мрежи. Намирам това за хубаво, защото винаги съм усещала този ден като по-тих и по-скромен.
Въпреки традиционната публикация за Възкресение,
днес едва ли ще попитам пак "Вярваме ли?"
Защото знам отговорите. И имам пространството за тях в себе си
Защото си приличаме.
Ние, хората, много си приличаме.
Искаме и вярваме почти еднакво...
в любовта, в страха, в предателството, в мълчанието, в срещите...
В това, че заслужаваме най-доброто.
И в това, че Някой го е отвоювал точно такова за нас.
Приличаме си даже и по лекотата, когато се отказваме да вярваме-
в любовта, в другия, в себе си,… във всичко.
Днес ми се иска да върна пулса и живото усещане тук в публикациите си. Да пиша отново по-дълбоко, по-интимно и по-непокорно. Защото добре знам, че ако искам да бъде лично откровението ми, трябва ритъм. Трябва да оставя в думите дъха си, паузите помежду им, дори гневната нежност и онзи мой лек хаос, който винаги носи истината ми.
Точно така, днес няма да питам дали вярваме…, нито в какво или как.
Мисля обаче за това къде в този ден може да стои вярата. И ако аз имам съд, който би могъл да запази моята цяла, какъв би бил той?
Мисля обаче за това къде в този ден може да стои вярата. И ако аз имам съд, който би могъл да запази моята цяла, какъв би бил той?
(Поне за мен, в последните години, темата „кое къде стои“ започна да става съществена.
В живота, в опита, в болката. С времето започнах да усещам, че не само какво преживявам има значение, а и къде го подреждам вътре в себе си. Все едно с големите житейски категории започнаха да се оформят вътрешни модели - почти завършени системи от място и символ, които в определени моменти правят смисъла поносим)
Тази година Моята се събра в яйцето.
В обокновено, боядисано яйце.
Нищо нестандартно, но все пак - символ, който настоя да свърже и да събере.
Хора, избори и време.
И успя да изрази нещо, което думите не могат.
Изглежда ми като свят в черупка. Цялостен и завършен, но затворен.
В сърцевината му -живот.
А в тишината му - Бог. Ако още вярваме в Него.
То не може да се отвори с прошепване.
То се разбива. ЧУпи се.
Пропуква се отвътре. А пукнатината напомня на кръст.
Започнах да забелязвам как истините се избистрят не наведнъж, а след мълчания, сблъсъци и бавно разлепяне от илюзии.
Всъщност се оказа, че животът не е в затвореното яйце, а е в пукнатината му.
и започва със звука от счупването на черупката.
И сякаш точно там е тайната -
За да се родиш,трябва нещо да се разруши.
Светът, в който си бил. Надеждите, които си носил.
Илюзиите, че ще бъдеш някъде.Че някой ще се върне.
Че времето ще дойде.
Че доброто стига.
Мисля си, че дори Възкресението не идва със светлина.
Първо е тъмното и скърцането на камък…
След отместването му... се ражда Вяра.
А след нея и движението. Напред.
А след нея и движението. Напред.
Аз, на този Великден, не искам чудеса и сияние.
Само искам да се разпукна правилно.
Да позволя на душата си да излезе - такава, каквато е.
Слаба. Вярваща. Грешна.
Но още търсеща доброто.
Вярвам, че хората са добри. И аз също искам да бъда.
Вярвам, че любовта е и в думите и в мислите. В жеста. В това да си там.
Знам, че съм грешила. Мога и сама да си сложа трънен венец.
Но не знам как да се покая, освен с живот, който върви напред.
Да, аз вярвам, че ще успея.
Бавно, със страх, с пукнатини.
Но ще тръгна
и ще бъда добра.
И ти ще тръгнеш!
Защото всички си приличаме по важните неща.
Приличаме си не в края, не в началото, а в прехода.
По пътя на счупването, който води до раждането.
Отново.
Ще си приличаме и когато вече сме си свалили черупките и се оставим да бъдем крехки, неправилни, но живи.
Вярвам,
че така ще отместваме своите камъни,
с движение.
Не наведнъж.
А по малко.
По човешки!
Ле.
20.4.2025
Тук са и предишните публикации:
Няма коментари:
Публикуване на коментар